13.04.2016 г., 20:34

Някой

434 0 0

Някой, който вдишва теб

и издишва себе си,

търсиш го, а той

търси допира на ръцете ти

вечер, когато е късно

и сме затрупани

с думи, работа, време,

което не стига

пулсът ми да напълни

твоите мисли.

И само мълчим.

Студено е,

а ти

топлиш повече от слънцето.

Ако не те прегърна,

ще стана на статуя,

а така и не ти казах как

бих обърнала света наопаки,

за да видя деня да залязва в очите ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...