Apr 13, 2016, 8:34 PM

Някой

  Poetry » Love
433 0 0

Някой, който вдишва теб

и издишва себе си,

търсиш го, а той

търси допира на ръцете ти

вечер, когато е късно

и сме затрупани

с думи, работа, време,

което не стига

пулсът ми да напълни

твоите мисли.

И само мълчим.

Студено е,

а ти

топлиш повече от слънцето.

Ако не те прегърна,

ще стана на статуя,

а така и не ти казах как

бих обърнала света наопаки,

за да видя деня да залязва в очите ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...