5.09.2015 г., 20:36

Някой ден... 2

631 0 1

И може за тебе да съм плакала,
и може пак да го направя,
може до безкрайност да съм чакала,
но в безнадеждност няма да се удавя.

 

И може да съм плела бъдеще,
без да съзнавам колко е чупливо,
и да съм вярвала на мисли лъжещи,
но душата ми с теб не си отива.

 

Може да падна, да боли,
да се загубя някъде из нищото,
Но път намирам и с разплакани очи.
И някой ден, и друг ще заобичам.

 

 

05.09.2015г,
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив стих с много чувства. Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...