5 сент. 2015 г., 20:36

Някой ден... 2

637 0 1

И може за тебе да съм плакала,
и може пак да го направя,
може до безкрайност да съм чакала,
но в безнадеждност няма да се удавя.

 

И може да съм плела бъдеще,
без да съзнавам колко е чупливо,
и да съм вярвала на мисли лъжещи,
но душата ми с теб не си отива.

 

Може да падна, да боли,
да се загубя някъде из нищото,
Но път намирам и с разплакани очи.
И някой ден, и друг ще заобичам.

 

 

05.09.2015г,
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих с много чувства. Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...