Някой ден
Под ярките лъчи на ясно слънце,
при повея на вятъра студен,
във всяка капка на дъжда проливен,
ти ще се взираш и ще търсиш мен.
Ти ще ме търсиш и ще ме желаеш,
останал сам сред върлата тълпа.
При всяка своя крачка ще мечтаеш
за топлината на една ръка.
И някой ден случайно ще ме срещнеш,
но ще подминеш моите очи –
погълнат в суха гордост и невежество,
ти ще извърнеш поглед… и ще продължиш.
И някой ден случайно, по-нататък,
по своя път ще спреш, ще се обърнеш,
за две очи сред онзи безпорядък
ти ще си спомниш… и ще искаш да се върнеш.
Но някой ден ще бъде твърде късно.
По своя път аз крача не по-бавно,
а времето тече, не се прекъсва
и шансове се губят безвъзвратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Тачева Всички права запазени
Най-вероятно просто е сменила поредният профил.. 
