Jan 10, 2015, 5:37 PM
Някой ден
Под ярките лъчи на ясно слънце,
при повея на вятъра студен,
във всяка капка на дъжда проливен,
ти ще се взираш и ще търсиш мен.
Ти ще ме търсиш и ще ме желаеш,
останал сам сред върлата тълпа.
При всяка своя крачка ще мечтаеш
за топлината на една ръка.
И някой ден случайно ще ме срещнеш,
но ще подминеш моите очи –
погълнат в суха гордост и невежество,
ти ще извърнеш поглед… и ще продължиш.
И някой ден случайно, по-нататък,
по своя път ще спреш, ще се обърнеш,
за две очи сред онзи безпорядък
ти ще си спомниш… и ще искаш да се върнеш.
Но някой ден ще бъде твърде късно.
По своя път аз крача не по-бавно,
а времето тече, не се прекъсва
и шансове се губят безвъзвратно.
© Калина Тачева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ники, благодаря за предложението за подобрение на стихотворението ми, но аз, лично, не бих се изразила точно по този начин. За твоята поезия - ти си преценяваш, но за мен, лично, "вледенен" няма как да е определение за вятъра. "Вледенен" носи идеята за неподвижност, а вятърът е всичко друго, но не и неподвижен - той може да е, например, "вледеняВАЩ", но не и "вледенЕН". Разбираш ли - при вледеняването водата (или друга течност, която може) преминава в твърдото си състояние/превръща се в лед. "Вледенен" (аз, лично; преносно) по-скоро бих използвала за човек, останал за малко неподвижен - изненадал се е, стъписал се е и е останал безмълвен, бездиханен и вледенен (неподвижен).
От там, нататък - цялата фраза "сред писъка на вятър вледенен" (пак казвам, лично за мен) не е уместна. Звукът от вятъра (писъка) е именно поради движението. За да има "писък", би трябвало да има много силен вятър, а той е "вледенен". Извинявай, наистина - приемам градивна критика, но това точно не ми се връзва и не бих го казала по този начин.
Ако ще променям точно този ред, бих могла да използвам като определение за вятъра - "разлютен", да речем, което би донесло идеята не директно за студ, но за силен, бурен вятър, който предполага и студ (тогава би било възможно да има и "писък"
. Не виждам, обаче, защо да го правя - няма смисъл да поправяме нещо, което не е счупено. 
С Красимир Тенев съм много съгласна, но той имаше предвид третия ред: "във всяка капка на дъжда проливен". Да, тук действително римата ми не е съвсем прецизна - "проливен" не е добре римувано с първия ред. Ще се постарая да се съобразя с неговите напътствия при следващи стихове, при които използвам класически стих.
Поздрави на всички и много творческо вдъхновение! -
Хубаво е представена тъгата (на младостта)!
-
Ако някой може да ви научи на техника, това е Краси Тенев. Затова аз ще се опитам да бъда полезна в семантиката. Първият куплет е обещаващ. С лека редакция, би се получило следното:
Под жарките лъчи на ясно слънце,
сред писъка на вятър вледенен,
във всяка капка на дъжда проливен,
ти ще се взираш и ще търсиш мен.
Вторият куплет обаче забива в пустословието и продължава до края. Ако приемем, че темата е за неслучената любов, то идеята каква е? Определенията също не са от най-сполучливите: върла тълпа, суха гордост... Авторката казва, че подчертава агресивността на тълпата, но! "Върла" е по-скоро архаизъм, който се употребява повече в положителен, отколкото в отрицателен смисъл. Върла е ракията, върла може да бъде защитничката и т.н. Тълпата би могла да бъде хищна. Сега за анафоричната употреба на "Някой ден случайно": анафората се използва, за да се акцентира върху нещо значещо, да привлече вниманието на читателя. Тук обаче аз лично не виждам нищо значещо, което да оправдае употребата на анафора. "Погълнат в суха гордост и невежество" За гордостта казах, но невежеството предполага липса на знания. Знания за какво обаче? Лирическата в последния куплет заявява, че крачи не по-бавно. От кого? Никъде не се споменава с какво темпо се движи лирическият. И накрая - поантата. Тя е най-слабата от целия текст. Клишетата вършат чудесна работа, но само когато са употребени правилно. Тук клишето е банално, предсказуемо и твърде ясно за читателя, за да привлече вниманието му. Порчев спомена за правила. Да, те могат да се нарушават, но ако се познават. Препоръчвам използването на повече сравнения и метафори - те са основните белези за поезията в един текст. На авторката пожелавам успех и се надявам да съм била поне малко полезна. -
Хубав старт. Добре дошла и от мен, Калина!
-
Добро утро! Г-н Тенев, благодаря за насоките и градивната критика. Със сигурност са ми полезни.
-
LittleBlueDress (Калина Тачева) не му се връзвай на skies40heaven, той се вживява в ролята си на коректив в раздел поезия тукОпити от рода да привлече прожектора върху себе си, не знае, че единствения начин е да напише нещо стойностно, но тук показва познания единствено в лексиконната сфера, там е неотразим
Послушай съвета на voda (Елица Ангелова, няма да сбъркаш
Поздрави! -
Здравей, Калина!
И добре дошла в най-големия сайт, с най-активната аудитория!
Имаш късмет да привлечеш вниманието на Красимир Тенев - много вещ по теория на поетическото творчество.
Подкрепям всяка дума от неговия коментар и ще се радвам да се съобразиш с направените забележки.
Тук никой не пише само шедьоври. И никой от класиците не го е правил - всеки от тях е останал с върховните си постижения. Останалото е стъпки в развитието им...
Затова, слабости ще имаме и градивната критика е необходима.
Поздравявам те за стиха и за аргументираните отговори.
Пиши, очаквам творбите ти.
Елица -
Добре дошла, Калина!
Имаш чувство за ритъм. Някои стихове са с разлика в размера. В първите три куплета има мъжки рими на втора и четвърта позиция. В последните два няма. Има бедни, асонансни, рими на няколко места. Дори липса на рима в първата строфа "слънце-проливен". Най-хубавите римни двойки са "мен-студен" и "късно-прекъсва". При "срещнеш-невежество" се нарушава каталектиката, макар акустиката е да е в рамките на изискванията. (А изискването е гласната с ударение да бъде подкрепена поне от една съседна съгласна, еднаква по гласеж.) Бъди по-строга към себе си по отношение на техниката, след като си избрала да пишеш в класически стих.
Тия повторения в началото на строфите са творчески похват. Анафора. Много автори ги използват. Не от безсилие да изнамерят различни думи, разбира се.
Стефан Балди споменава за правописни компромиси, които аз не открих тук.
Такива компромиси са: отпадане на гласна в някои местоиминни форми, неправомерна употребата на удвоени съюзи, добавяне на "е" в края на глаголи, в 3л.мн.ч.,които не са от трето спрежение, пренебрегване на правилото за променливото е/я, пренебрегване синтактичното правило за членуване с пълен или кратък член, изопачени ударения, ненормативни думи. Много утвърдени автори се възползват от тях, за да напасват ритъма или когато думата обслужва римата. Похвално е, че Калина не го прави. -
merazchiev, и аз съм му сръбвал и съм се излагал като кифладжия в разгорещени дискусии с тоз и оня, но "Да им еба майката!" не съм обнародвал. Колкото и да е неприятно, извинявал съм се после.
Подкрепям Endorphine - Калина защитава позицията си най-адекватно от всинца. На читател не му допадало "ясно слънце" - обяснява защо го е употребила. От десетилетие има и родна фолк метъл формация "Кайно йесно слонце".
На мен си ми харесва "Любовна", а пък ако е за безусловна подкрепа на невръстен автор - последният стих на Рембо е писан на 17 години. Берекет, че не се е записало тук детето - щеше да му се накъдри перчема от "Дерзай, имаш бъдеще в поезията! Въпреки, че си оценил с тройка последния ми стих, на злото отвръщам с добро! Желая ти творческа и плодотворна седмица!".
Творческа и плодотворна и от мен. -
Защото сайтът е пълен с такива автори, които някой е подкрепил яко в началото и не ги е накарал да се замислят дали това, което пишат, е толкова значимо и дали не е по-добре да се развиват, отколкото с години да стоят на едно и също лексиконно ниво и да се радват, че получават коментари и шестици в един сайт, който потъна в булевардни римушки.
-
Стефане, ако действително беше чел достатъчно и отделяше "шаблона и клишето от оригинала" - нямаше да смяташ повтарянето на дадена фраза в началото на коплета (с художествена цел) за "езикова безсмислица" и "граматически неправилно".
Но приемам съвета ти и аз да чета. Обещавам! Така или иначе го правя, ще го правя повече - приятно ми е.
Така, пуснах си първото стихотворение, получих първата си критика, "не болеше". Ще пиша и ще публикувам още. Хайде, лека нощ на всички. -
Читател, който е чел достатъчно, няма да се впечатли. Аз също не се впечатлих. Не ме впечатлява "ще ти подам двете си ръце" и "едничкото сърце", или двете ръце, които държат едното сърце само заради римата..
-
Калина, чел съм достатъчно, за да отделя шаблона и клишето от оригинала. Направи го и ти.
-
Прочети, примерно, на Недялко Йорданов "Не остарявай любов" - всеки коплет започва с израза: "Не остарявай любов" - това езикова безсмислица ли е? Това ми дойде наум като пример - иначе има още много, много подобни примери.
Хайде, попрочети малко и се запознай. Приеми го това като критика към теб.
П.С. - "погълнат в" съм срещала в поезия. Може да се използва. Не е езикова безсмислица, не е самоцелно. ЧЕТИ!
И "вглъбен в себе си" има, и "потънал в себе си" има, и "затворен в себе си" има, и "заслепен от себе си" има, и т.н. Не може човек, пишещ поезия, да се ограничи до определени думи и фрази.
Но, ОК, приемам, че това е твоето мнение и го уважавам. -
Не е погълнат, а потънал в тишина, Калина, затова е езиково безсилие. Не познаваш думите, редиш ги самоцелно. А, да, казва се вглъбен в себе си. Но не е същото.
-
Стефане, Стефане. Знаеш ли защо не приемам твоята критика?
Първо - защото не ми допада твоя стил (не го приемай лично, и не го казвам защото ти критикуваш мен, четох твои неща).
Второ - защото се вторачваш в правила и излизаш от същността на нещата.
Да, 3 куплета започват с "Някой ден" и, да, това също е с идея. Не е езикова безсмислица. Това е повторение с цел - подчертаване. Смислово подчертаване на дума или фраза. Използва се от много автори - прочети малко и си създай впечатления.
Ако не си забелязал - заглавието също е "Някой ден". Защо ли? Защото това е символика, защото трябва да донесе усещането за някой далечен ден, за който отлагаме нещо в живота си - а се оказва твърде късно.
"В" също може да се използва. Разбирам защо мислиш, че трябва да се използва "ОТ" - не съм неграмотна! Знам много добре българската граматика! Но "В" носи по-голямо усещане за "вътре в" нещо. И може да се използва "погълнат в" - "погълнат в тишина", "погълнат в себе си" - срещала съм го. А да не говорим, че дори големи, утвърдени автори понякога "прескачат" граматическите правила, за да създадат определено усещане.
Признавам - това не е най-доброброто ми стихотворение и определено има какво да се желае. Но с твоите критики, ще ми простиш, но не мога да се съглася. Струва ми се, че малко повърхностно гледаш. -
Калина, има основни правила в граматиката, които не се прескачат. Не ми излизай с подобни номера. Затова е нахвърляно и недомислено. Написала си го така заради ритъма. Но е неправилно.
Две очи и една ръка също са шаблони. Три куплета ти започват с някой ден - езиково безсилие. -
Пак ти повтарям - това не е научен труд, а поезия. Не бих дала "железни аргументи". Тук трябва да има креативност и усещане.
Явно не съм успяла да създам у теб въпросното усещане - това мога да го призная като "слабост" и приемам, че на теб не ти харесва моята работа. Няма как на всички да се харесва. Но, все пак, човек ако пише и/или чете поезия - трябва да придобие и малко усет, а не да иска "железен аргумент" за всяка дума, сричка, предлог и т.н.
Успех и вдъхновение ти пожелавам и благодаря още веднъж, че обърна толкова внимание на творба, която смяташ за "безсмислица". -
Искам да чуя железните ти аргументи. Аз мойте ги изложих.
-
Ако смяташ, че е безсмислица - тогава защо би те интересувало?
Имаш право на мнение. Оценявам го. Но смятам, че човек трябва да разбере, преди да критикува. Щом за теб нещо е безсмислица, респективно - не си схванал смисъла, не виждам какво бих почерпила от теб като полезна критика. -
Напротив, живо ме интересува. Защото е безмислица.
-
Стефане, ще ме извиняваш. Явно действително мислиш, че всичко е нахвърляно без идея. Всяка дума, израз или сричка е на точно определено място, с точно определена идея.
Щом съм писала "В", а не "ОТ", значи с определена идея там е "В". Би могъл да помислиш защо, ако имаш желание.
Хубаво е да се спазват правила, но, както казах - това е поезия, а не научен труд. Тук трябва да има и усет, трябва да се почувства.
Ако действително те интересува - бих ти обяснила защо "В", а не "ОТ"...но не мисля, че те интересува.
По същата логика - би могло вместо "погълнат в", да бъде "потънал в" - така би ти се сторило по-правилно, нали? Е...целенасочено е избран именно варианта "погълнат в".
П.С. - тълпата също с точно определена идея е "върла". -
Погълнат "в" или "от"?
Не може да бъдеш погълнат "в".
Обърнеш и върнеш са еднокоренни рими.
Изобщо отвсякъде куца, простете. А тематиката - и Мисана имаше едно подобно. Ще бъде късно, като ме потърсиш, нещо такова май… -
Стефан, наистина оценявам мнението ти! Но "ясно" за мен е именно характеристика на слънцето. В много творби, поеми и песни се използва изразът именно "ясно слънце". Сега, няма да търся из интернет примери, но на прима-виста се сещам за народни песни като "Изгряло е ясно слънце" и "Зайди, зайди, ясно слънце". Разбира се, не се влияя от народните песни - просто давам като пример за използване на този израз.
И като казах, че изразите "контрастират", нямах предвид като думи-антоними, а като усещане, което създават. Едно усещане създава "ясно слънце", а съвсем друго - студен вятър или проливен дъжд. Наистина оценявам критиката, но те моля преди да даваш мнение да се опиташ да вникнеш в творбата. Това е поезия, а не научен труд. Тук голяма роля играе символиката - "ясното слънце", "проливния дъжд" и "студения вятър" носят различна символика.
Мненията - дали положителни, дали отрицателни, няма как да ме заблудят. Познавам хора в литературните среди, които мога да помоля за обентивна критика, която би могла да е полезна в развитието ми.
Благодаря за труда, който си даваш - наистина го оценявам. Със сигурност има по-добри поеми и творби от моя първи опит в публичното пространство. Със сигурност ще се опитвам да се развивам и подобрявам. Но не бих могла да се повлияя от критика от човек, който явно не е разбрал посланието и използваните изразни средства! -
Пак е недоразумение. Като върлата тълпа. Просто са хвърлени ей така.
-
Напротив Стефане/Балди/върви слънцето да е "ясно"!
"Изгряло е ясно слънце,
в Недини равни двори,
де се зададе тоз тъмен облак,
че се скрило ясното слънце"
Този откъс е от Добруджанска песен!
Поздравявам те,Калина за този чудесен стих! Добре дошла! -
Даниел, веднага си махни коментара!!! Забранено е да се псува. Авторката не го заслужава. Ще го пратя на админа и ще изхвърчиш от тука, кому е нужно?! Веднага ги изтрий!!!
-
Калина, слънцето не върви да е ясно, защото антонимът е мътно или замъглено. Ясно може да е небето. Прецизирайте си изразите. И не се заблуждавайте от коментарите и високите оценки. В повечето случаи пишещите ги очакват да ги посетите и съответно да ги удостоите със същото.
-
погълнат в суха гордост и невежество,
ти ще извърнеш поглед… и ще продължиш.
"Докато някои философи като Аристотел (и Джордж Бърнард Шоу), смятат гордостта за дълбока добродетел, повечето религии по света считат за грях, като Стария завет на Библията, използвана от християни и евреи." Това го копнах от Гугъл, но гордостта в повечето случаи ни пречи.
"а времето тече, не се прекъсва
и шансове се губят безвъзвратно."
Безвъзвратно, завинаги, никога... Иска ми се в живота да няма понятие, като твърде късно...Браво на теб за стиха!!! -
Даниел, не се връзвай. По-добре пусни още някой разказ. Четат си хората стхотворението и го харесват. И на мен ми се струва, че не е лошо. А темата си е вечна.
Добре дошла Калина. Ние тук сме весело село. Един съвет от селския идиот. Ако някой те похвали не си длъжна и ти да го хвалиш. Ако някой те чете не си длъжна и ти да го четеш. Тук се забавляваме и си правим (пишем) каквото ни скимне. Да те изгонят от сайта могат само собствениците, но те изключително рядко го правят. -
Даниел, благодаря за подкрепата! Но, моля, нека не се ядосваме или караме. Действително, не съм професионален поет или писател, а аматьор. А и това е първата творба, която публикувам някъде. Целта е да добия представа колко се приема и харесва, така че съм подготвена и за отрицателна критика. Няма как всички да мислят еднакво.
П.С. - хвърлих око на разказите ти и са прекрасни! -
Стефан, изразът "ясно слънце" контрастира със "студен вятър" и "проливен дъжд", споменати в следващите редове на коплета.
Тълпата е "върла", за да се създаде усещане за агресия - за един самотен човек сред хора, които не са добре настроени към него. Ако мога така да се изразя - в първите два коплета се описват условията, в които се случва историята.
Писала съм от сърце, избраните думи и изрази са с цел да създадат определено усещане.
Благодаря за мнението. -
Много се извинявам, но авторът да ми поясни образа "ясно слънце".
Също и "върлата тълпа".
Достойно е за лексикон. Липсва му поетично майсторство. Идеята е изхабена от преповтаряне. -
Отличен старт! Добре дошла!
-
Хайде, Калина, чакаме още! Струва си да пишеш.
-
Благодаря ви за хубавите оценки и мнения!
-
Харесах това стихотворение. Браво!
-
Хубаво стихотворение сте написала. Оценявам го най-високо!
Желая ви релаксираща неделя!
П.С. Мерси за петицата, с която оценихте последния ми текст. -
Здравей, Пламена. Благодаря ти! Мисля, че ще ми хареса тук.
-
Добре дошла с първия си стих, Калина!
Стартираш със силен и хубав стих!
Желая ти още много творчески вдъхновения!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
п.п. - Не поставям някакви оценъчни мнения върху творчеството ти, защото не съм толкова веща в поезията, мога само да си казвам мнението като ценител на изкуството и на мен как ми звучи, но не е професионално.