16.01.2014 г., 8:56

Някой ден

818 0 13

Някой ден


казват че бързо се става голям

хич не е бързо - отдавна го знам

думи вълшебни използвам дори

и ги повтарям с молба до зори

 

нека се хвана за твоята длан

искам да мога искам да знам

колкото тебе до теб да раста

в танца в живота и в песента

 

някой ден на теб ще приличам

търпеливо се уча от теб да обичам

класната стая голямата сцена

искам да мога от тях да си взема

 

пламъче светло на път щом поема

 

казват че обич щом грее в душата

а ръцете ни дружно крепят светлината

малките стъпки порастват големи

и преборват се с всички проблеми

 

нека се хвана за твоята длан

искам да мога искам да знам

колкото тебе до теб да раста

в танца в живота и в песента

 

някой ден на теб ще приличам

търпеливо се уча от теб да обичам

класната стая голямата сцена

искам да мога от тях да си взема

 

пламъче светло на път щом поема

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Благодаря Ви!
  • Носиш си пламъчето, Светле! Благодаря за удоволствието от твоя стих!
  • "пламъче светло на път щом поема"
    написва поема,
    представя с усмивка
    Светлината на Светлето!
    Светлите стихове!
    изгрели звезди
    деца, ученици
    и умни и горди
    и глас ни омая
    ще греят, разбира се,
    нали са попили
    мъдростта на класната стая.
  • малките са пораснали, Светле...
    и знаят повече от нас!
    да са живи и здрави в тях е бъдещето...

    поздравления от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...