16 янв. 2014 г., 08:56

Някой ден

812 0 13

Някой ден


казват че бързо се става голям

хич не е бързо - отдавна го знам

думи вълшебни използвам дори

и ги повтарям с молба до зори

 

нека се хвана за твоята длан

искам да мога искам да знам

колкото тебе до теб да раста

в танца в живота и в песента

 

някой ден на теб ще приличам

търпеливо се уча от теб да обичам

класната стая голямата сцена

искам да мога от тях да си взема

 

пламъче светло на път щом поема

 

казват че обич щом грее в душата

а ръцете ни дружно крепят светлината

малките стъпки порастват големи

и преборват се с всички проблеми

 

нека се хвана за твоята длан

искам да мога искам да знам

колкото тебе до теб да раста

в танца в живота и в песента

 

някой ден на теб ще приличам

търпеливо се уча от теб да обичам

класната стая голямата сцена

искам да мога от тях да си взема

 

пламъче светло на път щом поема

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Благодаря Ви!
  • Носиш си пламъчето, Светле! Благодаря за удоволствието от твоя стих!
  • "пламъче светло на път щом поема"
    написва поема,
    представя с усмивка
    Светлината на Светлето!
    Светлите стихове!
    изгрели звезди
    деца, ученици
    и умни и горди
    и глас ни омая
    ще греят, разбира се,
    нали са попили
    мъдростта на класната стая.
  • малките са пораснали, Светле...
    и знаят повече от нас!
    да са живи и здрави в тях е бъдещето...

    поздравления от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...