16 янв. 2014 г., 08:56

Някой ден

808 0 13

Някой ден


казват че бързо се става голям

хич не е бързо - отдавна го знам

думи вълшебни използвам дори

и ги повтарям с молба до зори

 

нека се хвана за твоята длан

искам да мога искам да знам

колкото тебе до теб да раста

в танца в живота и в песента

 

някой ден на теб ще приличам

търпеливо се уча от теб да обичам

класната стая голямата сцена

искам да мога от тях да си взема

 

пламъче светло на път щом поема

 

казват че обич щом грее в душата

а ръцете ни дружно крепят светлината

малките стъпки порастват големи

и преборват се с всички проблеми

 

нека се хвана за твоята длан

искам да мога искам да знам

колкото тебе до теб да раста

в танца в живота и в песента

 

някой ден на теб ще приличам

търпеливо се уча от теб да обичам

класната стая голямата сцена

искам да мога от тях да си взема

 

пламъче светло на път щом поема

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Благодаря Ви!
  • Носиш си пламъчето, Светле! Благодаря за удоволствието от твоя стих!
  • "пламъче светло на път щом поема"
    написва поема,
    представя с усмивка
    Светлината на Светлето!
    Светлите стихове!
    изгрели звезди
    деца, ученици
    и умни и горди
    и глас ни омая
    ще греят, разбира се,
    нали са попили
    мъдростта на класната стая.
  • малките са пораснали, Светле...
    и знаят повече от нас!
    да са живи и здрави в тях е бъдещето...

    поздравления от мен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...