Някой като мен
Някой като мен
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери
от смеха му пазят.
Сянката ми пие дълго светлината им.
Някой като мен
гледал е нагоре.
Кърпил е небето с равномерни бодове.
Качвал е звездите,
стъпил върху облак.
И сега броя ги. Нереално много са.
Някой като мен
сънища сънувал е,
а не знае точно на коя планета,
са узаконили странното бълнуване.
Никой като мен не е го усетил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
