RainaVakova
413 2666
31 oct 2020, 19:31

Някой като мен 

  Poesía » Otra
459 7 5

Някой като мен 
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери 
от смеха му пазят.
Сянката ми пие дълго светлината им.
Някой като мен
гледал е нагоре.
Кърпил е небето с равномерни бодове.
Качвал е звездите,
стъпил върху облак.
И сега броя ги. Нереално много са. 
Някой като мен
сънища сънувал е, 
а не знае точно на коя планета, 
са узаконили странното бълнуване. 
Никой като мен не е го усетил.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, творящи приятели! Бог да ви пази в здраве и желане за творчество!
  • Споделено, но и усещане за индивидуалност и неповторимост на изживяването.
  • Усетих! Прекрасно стихотворение!
  • Някой като.. теб не съществува, Райне ❤️
  • Благодаря ти, Ив, за поспирането и почувстването тук! Хубава вечер, момче!
Propuestas
: ??:??