31 oct 2020, 19:31

Някой като мен

  Poesía » Otra
761 7 5

Някой като мен 
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери 
от смеха му пазят.
Сянката ми пие дълго светлината им.
Някой като мен
гледал е нагоре.
Кърпил е небето с равномерни бодове.
Качвал е звездите,
стъпил върху облак.
И сега броя ги. Нереално много са. 
Някой като мен
сънища сънувал е, 
а не знае точно на коя планета, 
са узаконили странното бълнуване. 
Никой като мен не е го усетил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, творящи приятели! Бог да ви пази в здраве и желане за творчество!
  • Споделено, но и усещане за индивидуалност и неповторимост на изживяването.
  • Усетих! Прекрасно стихотворение!
  • Някой като.. теб не съществува, Райне ❤️
  • Благодаря ти, Ив, за поспирането и почувстването тук! Хубава вечер, момче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....