31 oct 2020, 19:31

Някой като мен

  Poesía » Otra
763 7 5

Някой като мен 
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери 
от смеха му пазят.
Сянката ми пие дълго светлината им.
Някой като мен
гледал е нагоре.
Кърпил е небето с равномерни бодове.
Качвал е звездите,
стъпил върху облак.
И сега броя ги. Нереално много са. 
Някой като мен
сънища сънувал е, 
а не знае точно на коя планета, 
са узаконили странното бълнуване. 
Никой като мен не е го усетил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, творящи приятели! Бог да ви пази в здраве и желане за творчество!
  • Споделено, но и усещане за индивидуалност и неповторимост на изживяването.
  • Усетих! Прекрасно стихотворение!
  • Някой като.. теб не съществува, Райне ❤️
  • Благодаря ти, Ив, за поспирането и почувстването тук! Хубава вечер, момче!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....