31 окт. 2020 г., 19:31

Някой като мен

760 7 5

Някой като мен 
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери 
от смеха му пазят.
Сянката ми пие дълго светлината им.
Някой като мен
гледал е нагоре.
Кърпил е небето с равномерни бодове.
Качвал е звездите,
стъпил върху облак.
И сега броя ги. Нереално много са. 
Някой като мен
сънища сънувал е, 
а не знае точно на коя планета, 
са узаконили странното бълнуване. 
Никой като мен не е го усетил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, творящи приятели! Бог да ви пази в здраве и желане за творчество!
  • Споделено, но и усещане за индивидуалност и неповторимост на изживяването.
  • Усетих! Прекрасно стихотворение!
  • Някой като.. теб не съществува, Райне ❤️
  • Благодаря ти, Ив, за поспирането и почувстването тук! Хубава вечер, момче!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...