mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
27.04.2008 г., 19:50

Някой ме целуна...

1.5K 0 49

 

 

 

                       Някой ме целуна...

                       Някой
                       тихо свири
                       в мрака...
                       соната за пиано...
                       нечия тъга 
                       изплакана
                       докосва
                       с нежност
                       самотното ми рамо.
                       Мисли
                       в черно-бяло
                       милват
                       нощното безсъние,
                       с ноти тъжни
                       някак си
                       любовно
                       някой шепне
                       нежно откровение.
                       Трепет
                       тих долита,
                       скрит
                       в едно мечтание,
                       със соната
                       за пиано
                       копнежно
                       ме целуна...
                       нечие дихание...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0