Някой ме целуна...
Някой
тихо свири
в мрака...
соната за пиано...
нечия тъга
изплакана
докосва
с нежност
самотното ми рамо.
Мисли
в черно-бяло
милват
нощното безсъние,
с ноти тъжни
някак си
любовно
някой шепне
нежно откровение.
Трепет
тих долита,
скрит
в едно мечтание,
със соната
за пиано
копнежно
ме целуна...
нечие дихание...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.