29.01.2020 г., 12:04 ч.
Някой плаче дълго
Някой плаче дълго, тихичко и плахо.
Може би не смее силно да заплаче.
Може би приглася нежно на реката,
дето е отнесла време като вятър.
После се оглежда дъжд в дълбочината.
Някъде в очите капчици преливат.
Някой продължава като мен самата
феите да гони без да ги разбира.
Призраците имат имена на живи.
Колко им отива пътят на тълпата!
Само в някой ъгъл още се укрива
образът, изгубил мен, в огледалата.
Тихичко и дълго. Вече е невидим.
Води на каишка само тъмнината
и когато съмне, бялата му риза
ще намери първо някой неприятел.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чета го за трети път... като в стаята на огледалата се чувствам, един път криви друг път разплакани, сега са утешени. Препоръчвам!
-
Чест е за мен добрата ви дума! Усмивки и вдъхновение!
-
Харесах, Райне! Поздрави!
-
Възхитата понякога мълчи
покорена от нечии очи... -
Райне... 🌹
-
"Води на каишка само тъмнината
и когато съмне, бялата му риза
ще намери първо някой неприятел."!!! -
"Само в някой ъгъл още се укрива
образът, изгубил мен в огледалата.
Тихичко и дълго. Вече е невидим.
Води на каишка само тъмнината
и когато съмне, бялата му риза
ще намери първо някой неприятел..."
Удоволствие е да те чете човек!...
-
Магьоснице на словото, винаги ме изненадваш с нещо по-прекрасно и по-впечатляващо!🌹
"Някой продължава като мен самата
феите да гони без да ги разбира"!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
