Някой плаче дълго
Някой плаче дълго, тихичко и плахо.
Може би не смее силно да заплаче.
Може би приглася нежно на реката,
дето е отнесла време като вятър.
После се оглежда дъжд в дълбочината.
Някъде в очите капчици преливат.
Някой продължава като мен самата
феите да гони без да ги разбира.
Призраците имат имена на живи.
Колко им отива пътят на тълпата!
Само в някой ъгъл още се укрива
образът, изгубил мен, в огледалата.
Тихичко и дълго. Вече е невидим.
Води на каишка само тъмнината
и когато съмне, бялата му риза
ще намери първо някой неприятел.
