Няколко секунди:)
Пред мен, на десетина метра,
съзрях красив и снажен мъж.
Реших, излезе ми късмета,
да ме… споходи тъй, поне веднъж.
Вървеше, приближаваше се вече,
усмихна ми се, даже прималях.
Рекох си… то-о-о май отече.
Прости ми, Боже!... Изгорях.
Но ето, че подмина ме простака,
наум пропсувах, подивях.
От мириса на пот атака
повя след него.
… Онемях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
