Пред мен, на десетина метра,
съзрях красив и снажен мъж.
Реших, излезе ми късмета,
да ме… споходи тъй, поне веднъж.
Вървеше, приближаваше се вече,
усмихна ми се, даже прималях.
Рекох си… то-о-о май отече.
Прости ми, Боже!... Изгорях.
Но ето, че подмина ме простака,
наум пропсувах, подивях.
От мириса на пот атака
повя след него. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up