15.11.2008 г., 10:57

Някъде

873 0 0
 

Някъде

            между мене и себе си...

Някъде

            между мене и всички;

някъде...

            Може би

                               има я

                                                   Светлина...

 

Обединяваща

                       Мене и тебе,

                                   обединяваща ни със  СВЕТА.

Просто е:

              аз и ти,

                            ние и вие;

                                                 колелото,

                                                                     което

винаги ще се върти.

                                       Някъде...

 

 

15.11.2008

Някъде на юг, над Сандански

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Пачова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...