1.04.2008 г., 18:50

Някъде

719 0 3
Над извисената пресъхнала повърхност
някъде е останала капчица вода.
В бездънния и непроходим мрак
някъде се крие лъч светлина.
В безизходицата от интриги и лъжи
някъде живее истина една.
Измежду хиляди усмивки и сълзи
можеш да откриеш болка и тъга.
Вятърът, прознизал дълбините на живота,
е безсилен срещу себе си дори.
Не можеш да повярваш в това, което те тревожи,
но се примиряваш, колкото и да боли.
Някъде, там, където времето е спряло.
Някъде, където живееш със себе си насаме.
Там се крие душевното ти огледало.
Това е всъщност твоето сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...