Някъде
Над извисената пресъхнала повърхност
някъде е останала капчица вода.
В бездънния и непроходим мрак
някъде се крие лъч светлина.
В безизходицата от интриги и лъжи
някъде живее истина една.
Измежду хиляди усмивки и сълзи
можеш да откриеш болка и тъга.
Вятърът, прознизал дълбините на живота,
е безсилен срещу себе си дори.
Не можеш да повярваш в това, което те тревожи,
но се примиряваш, колкото и да боли.
Някъде, там, където времето е спряло.
Някъде, където живееш със себе си насаме.
Там се крие душевното ти огледало.
Това е всъщност твоето сърце...
някъде е останала капчица вода.
В бездънния и непроходим мрак
някъде се крие лъч светлина.
В безизходицата от интриги и лъжи
някъде живее истина една.
Измежду хиляди усмивки и сълзи
можеш да откриеш болка и тъга.
Вятърът, прознизал дълбините на живота,
е безсилен срещу себе си дори.
Не можеш да повярваш в това, което те тревожи,
но се примиряваш, колкото и да боли.
Някъде, там, където времето е спряло.
Някъде, където живееш със себе си насаме.
Там се крие душевното ти огледало.
Това е всъщност твоето сърце...
© Тайнствената All rights reserved.
