tsofa (Марин Цанков)
210 396
2.02.2011 г., 12:45 ч.

Някъде, някой... 

  Поезия » Философска
740 0 9

                 Някъде, някой...

 

Пред алчното его, в суетно охолство,

онази любов - към човека - се гъне.

До гуша сме вече в измамно доволство,

а някъде, някой в мизерия тъне!

 

Живеем в палати със стаи излишни,

с килер от ненужни парцали издут,

навлечени модно, изглеждаме пищни,

а някъде, някой умира от студ!

 

Капризни, изхвърляме леко храната,

хладилника пълним - да бъдел богат,

с отровната захар си тъпчем децата,

а някъде, някой умира от глад!

 

Водата пилеем без мисъл, нахалост,

с питейна колата, през ден, се третира,

ценим я, когато я няма, за жалост,

а някъде, някой от жажда умира!

 

Е, вярно, че имаме тук в изобилие -

природа, храна и вода... но почакай (!):

Все нещо ни липсва за пълна идилия!

Та може би също сме „някъде, някой”?!

 

© Марин Цанков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много добра структура! Отново поздравления от мене
  • Чудесен стих, Маринчо. Поздравявам те!
  • Нямам думи, имаш талант, много талант!
  • Много ми хареса! Въздействащо!
  • Радвам се, че те срещам, Приятелю! А стихът ти е страхотен... темата - също... Поздрав, Марине!
  • "Все нещо ни липсва за пълна идилия!"...
    А някъде, някой умира за някой
  • и от мен БРАВО!! Засегнал си актуална и много вабна тема. По много умел начин е поднесена информацията! Харесах много Поздравления за будната идея. "Водата пилеем без мисъл, нахалост"
  • Чудесно!!!
  • браво
Предложения
: ??:??