Някъде, някой...
Някъде, някой...
Пред алчното его, в суетно охолство,
онази любов - към човека - се гъне.
До гуша сме вече в измамно доволство,
а някъде, някой в мизерия тъне!
Живеем в палати със стаи излишни,
с килер от ненужни парцали издут,
навлечени модно, изглеждаме пищни,
а някъде, някой умира от студ!
Капризни, изхвърляме леко храната,
хладилника пълним - да бъдел богат,
с отровната захар си тъпчем децата,
а някъде, някой умира от глад!
Водата пилеем без мисъл, нахалост,
с питейна колата, през ден, се третира,
ценим я, когато я няма, за жалост,
а някъде, някой от жажда умира!
Е, вярно, че имаме тук в изобилие -
природа, храна и вода... но почакай (!):
Все нещо ни липсва за пълна идилия!
Та може би също сме „някъде, някой”?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
