14.09.2013 г., 17:21 ч.

Някъде още ни има 

  Поезия » Любовна
5.0 / 3
721 0 3

Романтична ли? Бях.
Преди няколко дълги живота.
Още помня - светът беше шарен 
и лепкав на вкус  
като захарна пръчка,
с едничка нагарчаща нота,
разпиляна сред сладкия дъх
на момичешка чувственост.
А небето крещеше,
подпалило всички звезди
и валеше на цветни спирали
в очите ни влюбено.
Как след време разбрах,
че това небе вече тежи
и че няма вселена,
в която да бъдем изгубени?
Романтична? Не знам,
не мечтая за рози и свещи
и на завет в очите ми
сгушени дремят годините.
И ми стига, че още докосваме
длани със старата нежност,
във безмълвна утеха,
че някъде още ни има.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И ми стига, че още докосваме
    длани със старата нежност,
    във безмълвна утеха,
    че някъде още ни има.

    Безценно усещане след толкова години!!
    Великолепно!!
  • Рози и свещи?!За какво са ти клишета?!Ти си имаш Вселена!
  • Малко тъжно и носталгично..Но ми хареса
Предложения

Още произведения »