Някъде още ни има
Романтична ли? Бях.
Преди няколко дълги живота.
Още помня - светът беше шарен
и лепкав на вкус
като захарна пръчка,
с едничка нагарчаща нота,
разпиляна сред сладкия дъх
на момичешка чувственост.
А небето крещеше,
подпалило всички звезди
и валеше на цветни спирали
в очите ни влюбено.
Как след време разбрах,
че това небе вече тежи
и че няма вселена,
в която да бъдем изгубени?
Романтична? Не знам,
не мечтая за рози и свещи
и на завет в очите ми
сгушени дремят годините.
И ми стига, че още докосваме
длани със старата нежност,
във безмълвна утеха,
че някъде още ни има.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Рози и свещи?!За какво са ти клишета?!Ти си имаш Вселена!
-
Малко тъжно и носталгично..Но ми хареса
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
длани със старата нежност,
във безмълвна утеха,
че някъде още ни има.
Безценно усещане след толкова години!!
Великолепно!!