Няма
Аз няма да искам пак да те срещна
и пак да те грабна с очи,
няма да казвам колко си грешна,
колко си праведна, колко боли.
Аз няма да моля пак да си моя
и няма да искам с ръка да те спра,
в спомени общи няма да ровя
и няма да търся в теб любовта.
Аз няма да скитам самотен в мрака,
напразно в прозореца твой да се взирам,
и няма неволно, уж дълго да чакам,
и силно да трепвам, щом те съзирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диньо Всички права запазени
Поздрави, хубав стих!
