Jan 29, 2007, 5:26 PM

Няма

  Poetry
1.1K 0 12

Аз няма да искам пак да те срещна

и пак да те грабна с очи,

няма да казвам колко си грешна,

колко си праведна, колко боли.

Аз няма да моля пак да си моя

и няма да искам с ръка да те спра,

в спомени общи няма да ровя

и няма да търся в теб любовта.

Аз няма да скитам самотен в мрака,

напразно в прозореца твой да се взирам,

и няма неволно, уж дълго да чакам,

и силно да трепвам, щом те съзирам.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диньо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...