Няма!
Вярата пак се крие.
Иска да ми избяга.
На прескочикобила
с мислите си играе.
Музата ми приспива,
волята дърпа, съблича.
Иска от мен да съм дива
и само след нея да тичам.
На жмичка да си играем,
съмненията да заплюем,
с истини да я храня
и радостта да разсъним.
Няма да ми се скрие!
Няма да ми избяга!
Нека страхът си вие!
С нея ще си играя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
