Вярата пак се крие.
Иска да ми избяга.
На прескочикобила
с мислите си играе.
Музата ми приспива,
волята дърпа, съблича.
Иска от мен да съм дива
и само след нея да тичам.
На жмичка да си играем,
съмненията да заплюем,
с истини да я храня
и радостта да разсъним.
Няма да ми се скрие!
Няма да ми избяга!
Нека страхът си вие!
С нея ще си играя!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
