Вярата пак се крие.
Иска да ми избяга.
На прескочикобила
с мислите си играе.
Музата ми приспива,
волята дърпа, съблича.
Иска от мен да съм дива
и само след нея да тичам.
На жмичка да си играем,
съмненията да заплюем,
с истини да я храня
и радостта да разсъним.
Няма да ми се скрие!
Няма да ми избяга!
Нека страхът си вие!
С нея ще си играя!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
