4.12.2007 г., 18:03

Няма

1K 0 3
Седя във стаята самотна
и за тебе мисля аз,
за мойта обич неохотна
и цялата изтръпвам в този час.
Опитвам мъката си да излея в думи,
но отронва се само сълза,
ти винаги се връщаш във съня ми,
във сенките на нощната тъма.
Но сърцето ми спира завчас,
когато нежни думи ми шептиш,
когато чуя твоя глас,
ти можеш целия ми свят да промениш.
Защо, по дяволите, те обичам,
защо ли не е всичко на шега
и името ти непрекъснато изричам,
сякаш забивам нож във собствената си душа.
Опитвам всячески да я убия,
но безсмъртна се оказа тя,
не мога любовта си да прикрия,
единственият начин е Смъртта.
Физическата смърт е може би утеха
за една изгубена душа,
но може ли да бъде сигурен човека,
преди да срещне Господарката на вечната тъма.
Уплаших се от себе си дори:
"Защо ли болката така ме вдъхнови!?"
Не мога ли и аз да съм щастлива,
поне в мига преди да си отида!

Искам вечен сън аз да заспя
и да не изпитам нито едно човешко чувство на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сс Нн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Искам вечен сън аз да заспя
    и да не изпитам нито едно човешко чувство на света!" - Не го желай!!!

    Много силен стих, хубаво написан!
    Поздрав!
  • :D няма да се самоубивам.Поне все още не съм стигнала до там
  • стихът не е лош, което не е повод да се самоубиваш

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...