Няма
Седя във стаята самотна
и за тебе мисля аз,
за мойта обич неохотна
и цялата изтръпвам в този час.
Опитвам мъката си да излея в думи,
но отронва се само сълза,
ти винаги се връщаш във съня ми,
във сенките на нощната тъма.
Но сърцето ми спира завчас,
когато нежни думи ми шептиш,
когато чуя твоя глас,
ти можеш целия ми свят да промениш.
Защо, по дяволите, те обичам,
защо ли не е всичко на шега
и името ти непрекъснато изричам,
сякаш забивам нож във собствената си душа.
Опитвам всячески да я убия,
но безсмъртна се оказа тя,
не мога любовта си да прикрия,
единственият начин е Смъртта.
Физическата смърт е може би утеха
за една изгубена душа,
но може ли да бъде сигурен човека,
преди да срещне Господарката на вечната тъма.
Уплаших се от себе си дори:
"Защо ли болката така ме вдъхнови!?"
Не мога ли и аз да съм щастлива,
поне в мига преди да си отида!
Искам вечен сън аз да заспя
и да не изпитам нито едно човешко чувство на света!
и за тебе мисля аз,
за мойта обич неохотна
и цялата изтръпвам в този час.
Опитвам мъката си да излея в думи,
но отронва се само сълза,
ти винаги се връщаш във съня ми,
във сенките на нощната тъма.
Но сърцето ми спира завчас,
когато нежни думи ми шептиш,
когато чуя твоя глас,
ти можеш целия ми свят да промениш.
Защо, по дяволите, те обичам,
защо ли не е всичко на шега
и името ти непрекъснато изричам,
сякаш забивам нож във собствената си душа.
Опитвам всячески да я убия,
но безсмъртна се оказа тя,
не мога любовта си да прикрия,
единственият начин е Смъртта.
Физическата смърт е може би утеха
за една изгубена душа,
но може ли да бъде сигурен човека,
преди да срещне Господарката на вечната тъма.
Уплаших се от себе си дори:
"Защо ли болката така ме вдъхнови!?"
Не мога ли и аз да съм щастлива,
поне в мига преди да си отида!
Искам вечен сън аз да заспя
и да не изпитам нито едно човешко чувство на света!
© Сс Нн All rights reserved.
