Няма да дойде!
Като сянка на фара самотна остани
на пустия бряг, с вълните да споделиш,
че твоят принц желан, с кехлибарени очи,
е намерил друг бряг и няма да го видиш.
Срещнал своята фея, красива и добра,
с нежност в душата е била богата тя,
в робството на обичта й открил свобода,
а вино си отпивал от нейната обувка.
На изгрев го събуждала с листа от жасмини
и му давала да отпие от нектара на гърдите.
На залез го приспивала с песните вълшебни
и го завивала нежно с плитки от косите.
Напразно бродиш ти наляво и надясно,
че корабът очакван няма да пристигне.
Щастливец е принцът на новото си място
и друга, освен нея, няма той да зърне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Абдулрахман Акра Всички права запазени
Поздрав!