Няма да ме заболи...
Нож вземи и сърцето ми прободи
и черна кръв от него ще се стича,
но мен няма да ме заболи,
животът ми тази болка отрича.
Въже около врата ми стегни
и устните ми в студ ще посинеят,
но, уви, пак няма да ме заболи,
дори когато сълзите се излеят.
Във водата ледена ме дави
безжизнено, самотно да се рея,
но пак няма да ме заболи,
няма да умра и така ще оживея.
Само в спомените не искам да ме върнеш,
тогава вече ще ме заболи,
по-добре гръб да ми обърнеш,
няма да видиш моите сълзи,
които чисти са като водата,
а като сто забити ножа болят,
по-задушаващи от въжето на съдбата
и заради любовта в червено искрят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
