Когато спиш си толкова красива,
в съня ти се раждат чудеса.
На рамото ми с теб светът заспива
и се събуждаш - утринна звезда.
И спомени запълват тишината -
на лебеди, на чудеса и морски бряг.
И полетът - свободен над езерата,
в един приказен, вълшебен свят.
Сега мълча и тихичко тъгувам,
защото ти си толкова далече.
И само в спомените си пътувам,
в една безкрайна вечност... вече.
17.09.16
© Аластор Всички права запазени