9.05.2021 г., 13:35  

Няма да те чакам

1K 0 0

 

В тайнственост под було сякаш веди* шетат
(искат да разкъсат властващия мир).
В тъмен миг притулват те над нас небето -
жадни да прикрият този кървав пир.

 

Глозгаха нощта ни, глозгаха до кости
тайните сакрални между теб и мен.
Видимо нахални идват ни на гости
с хитрост да прогонят бъдния ни ден.

 

Искат да накажат любовта ни силна,
като предизвикат светлата ѝ смърт.
И да я положат в почва нестабилна,

за да я измъчи слепота на кърт...

 

Ала ще избягам. Аз ти се заклевам!!!
Злостната прокоба няма да скверни
светлия ми образ, който днес начева
корени да пусне в бъдните ти дни...

 

Няма да допусна в своето пространство
техния измамен и изкрѝвен свят!!!
Ти се претопяваш в тяхното пиянство,
аз останах скрита в неразцъфнал цвят.

 

Моля се да можеш ти да осъзнаеш,
колко много губиш с ведите до теб.
Няма да те чакам. Искам да узнаеш:
скоро ще се скрия в своето небе...

____________________________

*Веда в славянската митология и българския фолклор е женско същество от рода на самодивите и русалките, което броди нощем и причинява зло на хората.

Mimi Ivanova

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...