Няма да те дам
Нима възможно е това, кажи,
отлитат дните наши като тъжни птици,
да си останем чужди аз и ти,
орисаха ни сякаш тъмни жрици...
Нали за теб от слънце сътворих,
най-влюбените огнени криле,
от вятъра немирник с взлом откраднах,
страстта, която жадно те зове.
От ручея звънлив взаимствах песен,
от разцъфналия люляк нежността,
през сняг и студ проправих път нелесен,
но съхраних за теб, единствен, жива любовта.
Не, не искай ти от мен това сега,
да забравя всичко, да се отрека,
знай, любими, няма, да аз никога няма -
"Бъди щастлив с друга, сбогом!” - да изрека.
От самодивски поляни цветя ще набера,
венец вълшебен-бяла магия ще изплета,
в небето над нас обредно ще го закича,
само мен сърцето ти винаги да обича.
Самодивска жарава в очите ми да блести,
копнежен бял огън лудо в теб да разгори,
да изпепели завинаги всички облаци зли,
камбанено сбъдване да запее в дните ни.
Да ме погледнеш изгревно с искащи очи,
да протегнеш жадно влюбени ръце,
усмихната пролет любовта ни да прероди,
щастие да нарисуваш върху моето лице.
Да полетим високо с копнежни светли криле,
над китни поляни, над планини, реки и гори,
да се слеем с волния танц на звездното небе,
любовта ни бяла никой никога да не победи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
