Нима възможно е това, кажи,
отлитат дните наши като тъжни птици,
да си останем чужди аз и ти,
орисаха ни сякаш тъмни жрици...
Нали за теб от слънце сътворих,
най-влюбените огнени криле,
от вятъра немирник с взлом откраднах,
страстта, която жадно те зове.
От ручея звънлив взаимствах песен,
от разцъфналия люляк нежността,
през сняг и студ проправих път нелесен,
но съхраних за теб, единствен, жива любовта. ...