Няма да Ви дам крилата си!
Съдбата - тази мижитурка,
защо така ме лъже още?
Живота ми е присмехулник.
Почивка няма. Денонощно.
Но няма вече да се спирам.
И някоя любов да моля,
да ме обича силно, до без стихове,
и без да искам, да е само моя...
Не, няма да ви дам крилата си!
Сакатите душѝ са без протези.
Щом страдате от недостатъчност,
към мене по-добре, амнезия!
Съдбата - тази мижитурка,
не знам защо се подиграва!?...
На мен, роденият да чувствам,
все щастия, неизживявани...
Но нищо! Сигурно съм в грешка.
Простете ми, любови мои!
Поетът казва по човешки -
Животе, целият съм Твой!...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
