Пролет иде, птици пеят -
хубав и слънчев е всеки ден.
Деца по улиците тичат и се смеят,
пролетта дойде, но не и за мен.

Снегът бързо се топи
и всичко наоколо се раззеленява.
Но сърцето ми тъжи -
няма те и нищо не ме развеселява.

Моята пролет си тръгна с тебе
и няма да се върне вече.
А всяка следваща не означава нищо за мене,
щом си ти далече.

******
Иде лято, сезонът на любовта -
време за игри, плаж и море.
А аз се прощавам с младостта -
за последно с нея се държим за ръце.

Усмихва се слънцето от небето
и над земята спуска огнени лъчи.
Но не може да ми стопли сърцето
в горещите летни дни.

Моето лято със себе си взе
и замина далече от мен.
Самотата ме прегърна с две ръце
и държи ме в своя плен.

*****
Птиците на юг отлитат,
златна есен наближава.
Самичка по улиците се скитам,
а листопадът ме натъжава...

Накъдето и да се обърна,
виждам твоето лице.
Искам аз да те прегърна
само за миг поне.

А дъждът вали
и със сълзите ми се слива.
Тихо в моите коси
вятърът заспива.

*****
Студ вече сковава земята,
здраво държи я с ледени ръце.
Побеля билото на планината -
зимата вече дойде.

Замръзнаха реките,
но спомените - не.
Моята усмивка погубиха сълзите,
ранена птица е моето сърце.

Не може да ме зарадва и снега,
който нощ и ден вали.
В снежинка се превърна за мен радостта -
няма я вече в моите очи.

*****
Бавно минават дните -
едни и същи за мен.
С теб си тръгнаха и мечтите -
няма живот без теб.

И нищо не мога да празнувам,
не мога и да съм щастлива.
Радвам се само, когато те сънувам -
тогава се чувствам поне малко жива.

Моето утре беше ти,
моят смях в радост и тъга.
Сега живея, но без мечти
и самотата е моята съдба.