6.11.2016 г., 21:58

Няма нищо общо с датата

486 1 5

Отчаяни до болка,

но въпреки това с надеждата

подписваме се пак...

Мир във който свободата 

сме продали... И свойте мечти,

дори дела, дори и свойте страхове

и страсти. Живота свой на длан

предали!? Отчаяни...

 

Съдба, прогрес, невиждано

до днес сияние.

Отчаяние, предателство и грях.

Съмнение, вещания за смърт и пак

за отчаяние.

 

Това ли е? То... Нашето спасение.

След собственото ни самоунищожение.

Унижение, че хора сме.

А дали сме такива?

Хора ли сме или пешки!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много се радвам че сподели Лили!Хубав ден и до нови!☺
  • Какво мога да кажа аз...?!
    Уникално е как проникваш във всичко, а за останалото...
  • Благодаря Васе за коментара!!!Така си е!
  • Пешки сме, разхождат ни нагоре-надолу по дъската, правим грешни ходове и си плащаме цената! Поздрав!
  • Не знам Влади !Много са въпросите но и отговорите знаем въпреки това защо нехаем !?Благодаря че споди.До нови!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...