Няма нищо общо с датата
Отчаяни до болка,
но въпреки това с надеждата
подписваме се пак...
Мир във който свободата
сме продали... И свойте мечти,
дори дела, дори и свойте страхове
и страсти. Живота свой на длан
предали!? Отчаяни...
Съдба, прогрес, невиждано
до днес сияние.
Отчаяние, предателство и грях.
Съмнение, вещания за смърт и пак
за отчаяние.
Това ли е? То... Нашето спасение.
След собственото ни самоунищожение.
Унижение, че хора сме.
А дали сме такива?
Хора ли сме или пешки!?
© Ангел All rights reserved.
