6 нояб. 2016 г., 21:58

Няма нищо общо с датата

485 1 5

Отчаяни до болка,

но въпреки това с надеждата

подписваме се пак...

Мир във който свободата 

сме продали... И свойте мечти,

дори дела, дори и свойте страхове

и страсти. Живота свой на длан

предали!? Отчаяни...

 

Съдба, прогрес, невиждано

до днес сияние.

Отчаяние, предателство и грях.

Съмнение, вещания за смърт и пак

за отчаяние.

 

Това ли е? То... Нашето спасение.

След собственото ни самоунищожение.

Унижение, че хора сме.

А дали сме такива?

Хора ли сме или пешки!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много се радвам че сподели Лили!Хубав ден и до нови!☺
  • Какво мога да кажа аз...?!
    Уникално е как проникваш във всичко, а за останалото...
  • Благодаря Васе за коментара!!!Така си е!
  • Пешки сме, разхождат ни нагоре-надолу по дъската, правим грешни ходове и си плащаме цената! Поздрав!
  • Не знам Влади !Много са въпросите но и отговорите знаем въпреки това защо нехаем !?Благодаря че споди.До нови!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...