6 nov 2016, 21:58

Няма нищо общо с датата

  Poesía » Civil
488 1 5

Отчаяни до болка,

но въпреки това с надеждата

подписваме се пак...

Мир във който свободата 

сме продали... И свойте мечти,

дори дела, дори и свойте страхове

и страсти. Живота свой на длан

предали!? Отчаяни...

 

Съдба, прогрес, невиждано

до днес сияние.

Отчаяние, предателство и грях.

Съмнение, вещания за смърт и пак

за отчаяние.

 

Това ли е? То... Нашето спасение.

След собственото ни самоунищожение.

Унижение, че хора сме.

А дали сме такива?

Хора ли сме или пешки!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам че сподели Лили!Хубав ден и до нови!☺
  • Какво мога да кажа аз...?!
    Уникално е как проникваш във всичко, а за останалото...
  • Благодаря Васе за коментара!!!Така си е!
  • Пешки сме, разхождат ни нагоре-надолу по дъската, правим грешни ходове и си плащаме цената! Поздрав!
  • Не знам Влади !Много са въпросите но и отговорите знаем въпреки това защо нехаем !?Благодаря че споди.До нови!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...