Няма нищо общо с датата

aap (Ангел)
921 3578

6 nov 2016, 21:58

Poesía » Civil

305 1 5

Отчаяни до болка,

но въпреки това с надеждата

подписваме се пак...

Мир във който свободата

сме продали... И свойте мечти,

дори дела, дори и свойте страхове

и страсти. Живота свой на длан

предали!? Отчаяни...

Съдба, прогрес, невиждано

до днес сияние.

Отчаяние, предателство и грях.

Съмнение, вещания за смърт и пак

за отчаяние.

Това ли е? То... Нашето спасение.

След собственото ни самоунищожение.

Унижение, че хора сме.

А дали сме такива?

Хора ли сме или пешки!?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2016-11-09T11:23:15+02:00

Много се радвам че сподели Лили!Хубав ден и до нови!☺
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-11-08T16:51:06+02:00

Какво мога да кажа аз...?!
Уникално е как проникваш във всичко, а за останалото...
aap (Ангел)

2016-11-08T08:06:47+02:00

Благодаря Васе за коментара!!!Така си е!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-08T07:11:46+02:00

Пешки сме, разхождат ни нагоре-надолу по дъската, правим грешни ходове и си плащаме цената! Поздрав!
aap (Ангел)

2016-11-07T10:35:34+02:00

Не знам Влади !Много са въпросите но и отговорите знаем въпреки това защо нехаем !?Благодаря че споди.До нови!!!