aap (Ангел)
863 3587
6 nov 2016, 21:58

Няма нищо общо с датата 

  Poesía » Civil
273 1 6

Отчаяни до болка,

но въпреки това с надеждата

подписваме се пак...

Мир във който свободата 

сме продали... И свойте мечти,

дори дела, дори и свойте страхове

и страсти. Живота свой на длан

предали!? Отчаяни...

 

Съдба, прогрес, невиждано

до днес сияние.

Отчаяние, предателство и грях.

Съмнение, вещания за смърт и пак

за отчаяние.

 

Това ли е? То... Нашето спасение.

След собственото ни самоунищожение.

Унижение, че хора сме.

А дали сме такива?

Хора ли сме или пешки!?

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много се радвам че сподели Лили!Хубав ден и до нови!☺
  • Какво мога да кажа аз...?!
    Уникално е как проникваш във всичко, а за останалото...
  • Благодаря Васе за коментара!!!Така си е!
  • Пешки сме, разхождат ни нагоре-надолу по дъската, правим грешни ходове и си плащаме цената! Поздрав!
  • Не знам Влади !Много са въпросите но и отговорите знаем въпреки това защо нехаем !?Благодаря че споди.До нови!!!
  • Финалът ме накара да се замисля........хареса ми много, приеми моите поздравления!
Propuestas
: ??:??