Зима няма да има,
нито сняг и фъртуни,
ала пак ще вали -
ти прогнозата чу ли?
Ще се сгърчи небето
в конвулсивна стихия.
Ще изригне гласът му
като черна магия.
Ще вали... Ще гърми...
Няма страшно!
Щом се сгуша във тебе,
щом завиеш ме с тяло,
цял свят непотребен
е за мене изцяло...
Няма страшно!
Щом ми шепнеш в косите,
щом ме пазиш от зло,
щом с любов ме заситиш...
Щом в това колело
от кахъри за хляба
се изпиваме с теб
с неугасваща жажда...
И да си надалеч -
мойта обич ще ражда!
И дори да е тъмно
и черно, и прашно...
И даже светът
да е място ужасно,
щом съм с теб, щом си с мен,
няма страшно!
Няма страшно!
© Миглена Цветкова Всички права запазени