24.04.2006 г., 16:26

Няма Те

1.5K 0 10

Няма те и мен ме няма също,
коя съм? - вече не съм твоя.
Рея се, а тъмнината ме обгръща,
и вечна нощ покри душата моя.

Теб те няма, има друг обаче,
какво от мен ще мога да му дам?
Няма те и няма никой значи,
и няма друг и всичко е до там...

Искам, всъщност никого не искам,
тръгвам, после пак се връщам.
Няма пулс и падам ниско,
няма път и мен ме няма също.

Има свят, но в него теб те няма,
няма болка по теб, няма смях.
Няма въздух... нищо няма,
няма празнота и няма страх.

Бягам от теб и към тебе се връщам,
и няма ни кръв, ни стон, ни намиране...
Няма те не те прегръщам,
в това толкова дълго... Умиране.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мойра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истински стих!!!

    И си мисля, че всеки, които го е прочел, е съпреживал това "Няма"-не заедно с теб. Не би могло да бъде по друг начин!

    Неру нунеци!!!
  • "...Бягам от теб и към тебе се връщам,
    и няма ни кръв, ни стон, ни намиране...
    Няма те! Не те прегръщам,
    в това толкова дълго... Умиране."
    Все още мисля над тези твои редове след всичко преживяно в последните дни! Много е хубаво, Мойра!
  • Пак се върнах към тези редове! Болезнено в своята красота и красиво в своята болка е чувството в това произведение!
  • Супер! Нямам думи!!!
  • Романтик, Kotentseto, {YcMuBkA}, megi_88, maeva_va, Gigito - Сърдечно Ви благодаря! Давате ми стимул...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...