дакота (Дакота)
152 364
22.04.2007 г., 10:08 ч.

няма те 

  Поезия
793 0 7
 

Заключих си сърцето
и не плаках...

Дъхът си само

спрях да чувам.


Във първата си пролет лягах,
със залезите се събуждах.


Укрих се в тъмно -
(светлото е страшно)
светкавицата е камшик

в небето.


Във галопиране  
(без стремена)

се раждах,
в полураван -

без вик изчезвах.


В подножие на сянка
се смалявах,
сгъстявах самотата си -
забравях те...


Опасността е малка
(отминава ли)
"на патерица" те обикнах...
 

Няма те.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??