няма те
Заключих си сърцето
и не плаках...
Дъхът си само
спрях да чувам.
Във първата си пролет лягах,
със залезите се събуждах.
Укрих се в тъмно -
(светлото е страшно)
светкавицата е камшик
в небето.
Във галопиране
(без стремена)
се раждах,
в полураван -
без вик изчезвах.
В подножие на сянка
се смалявах,
сгъстявах самотата си -
забравях те...
Опасността е малка
(отминава ли)
"на патерица" те обикнах...
Няма те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
