Заключих си сърцето
и не плаках...
Дъхът си само
спрях да чувам.
Във първата си пролет лягах,
със залезите се събуждах.
Укрих се в тъмно -
(светлото е страшно)
светкавицата е камшик
в небето.
Във галопиране
(без стремена)
се раждах,
в полураван -
без вик изчезвах.
В подножие на сянка
се смалявах,
сгъстявах самотата си -
забравях те...
Опасността е малка
(отминава ли)
"на патерица" те обикнах...
Няма те.
© Дакота All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
