Няма те.
Ако знаеше за милионите сълзи пролети
и за нещастието ме сполетяло...
Ако знаеше за мъката и болката в сърцето,
сега нямаше да съм накрай света - далеч.
Далеч от теб,
неусещайки барабаните в гърдите,
пеперудите в стомаха,
любовта във вените
и как ме караш да творя за теб;
и как ме караш да бъда нищожна,
недооценена
необичана.
Защото колкото и да го криеш,
аз искам да чувам че ме цениш,
че ме обичаш,
че ме целуваш.
Ако знаеше всичко...
Само да знаеше.
Не знам, какво следва.
Не знам къде щяхме да бъдем сега...
Само знам че те няма в моето бъдеще.
Вече те няма и в моите мечти.
Няма те и в моите надежди.
Няма те.
© Яна Даниелова Всички права запазени