pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
11.04.2008 г., 20:16 ч.

Няма вчера... 

  Поезия » Друга
1922 0 33
Улицата - пуста. Безопасна.
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.
(Мисля, че почти си заприличах.)

Търся се из двора на комшиите.
Времето е мудно. Остаряло е.
Тук съм. Само ми я няма плитката.
Гледам се във локва огледална.

Няма ми ги Силвето и Ванчето.
Олисял Маринчо - златокосият.
Тежки мисли. Късат ми герданчето,
а гримът се стича покрайносово. 

Ето я каручката. Смалена.
Ритлите не ритат - стари призраци.
Същата вселена. Променена е.
Има знак за забранено влизане.
 
Точно утре внесоха ковчега му.
Най-внезапният починал. Татко ми.
Детството тогава стана вчерашно.
Утрето - въздъхване за кратко.

Улицата. Спомням си я. Същата.
Сянката на баба ми копае 
из градината. Без цвят. Намръщена.
А чешмата - мокро куче. Лае.

Дядо ми е в кръчмата с мъжагите.
Зидайки разказва тухлодните си.
Празни са черешите. Изплакани.
Дъвката залепва под езика. 

Твърди. И омекнали краката ми. 
Могат, а не искат да разхождат.
Детството ми. Милото! Избягало.
Филмът... свършва тук.
                       А има още.

11.05.2005

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Тухлите от жал и сълзи са,
    дните гробници отворени!!!
  • Поклон..
  • ПОКЛОН....
  • Запомня се!
  • Обичам да попивам тази човешка тъга, да я прекрачвам като праг на позната къща и да вдишвам вселената на поезията ти...
  • детството ...така ми липсва!!!!
    с обич към теб за хубавия стих!
  • А има още..........

    Има още много ...,
    много да пишеш........непредсказуемо...............
  • Поли!
  • Не е избягало, във себе си го носим.
    И едно дете под миглите се крие.
    И задава хиляди въпроси
    на това, което сме в момента ние...
    Поздрав!
  • Великолепно!Прегръщам те!
  • Неповторима!!!!!!!!!
  • А на мен думите ми залепнаха по пръстите и нищо не мога да напиша, но... ти знаеш!
    !*
  • Има, Поли!
  • Ти си....
    Обичам те!!!
    Поздрав и прегръдка за неповторимият стих!!!
  • караш ме да плача- невероятна си
  • Филмът...отново ми се заби в сърцето! Както всеки твой стих! Искам още!!!
  • Неотразима си,Павлинче!Прегръдки!
  • Ти можеш, ти знаеш, ти стискаш за гърлото и се усмихваш... Ужасна си да ровиш в душите...Прегръщам те....
  • Разтърсващо, не знам какво друго да кажа. Благодаря, че си го споделила!
  • Дълбоко ме развълнува твоя стих!Бръкна в душата ми.Нахлуха спомени,невероятно близки и трогателни.
    Много хубаво си го написала ,миличка!!
  • Пинче!Пак си сътворила шедьовър!Как само ме разтърсваш с всяко твое стихотворение!
  • Невероятната, Поли!!!
  • Има...
    Две черни опашчици, боички, кадастрон, късане на рисунки, една тетрадка с жълти пиленца и езерце, стихчета, написани по детски, микрофон, сцена, рецитиране, плахи стъпки и баба която топло те държеше за ръката. Учителят и думите за цветовете. Две балерини. Коя ли беше неговата?
    С обич, Поли!
  • Частица и от мен остана в този стих...
    Същата вселена...Променена е...Божествена...
    Неземна поезия!!! Най!!!* с много обич, Пинче.
  • Отмина времето на родните ни кътчета,
    покрити в сиво са и къщите и дворите,
    спомена за детство с щърби зъбчета,
    отдавна дръпнало е... щорите.....
    **************************************
    AVE !!!!!!!
  • Заприлича ми, както винаги, на поезия!
    А този ти стих... зазида ми сянката в катарзиса на словото си!
    AVE, Пинче!
  • И без плитка си чудесна...
    Претръпнах от стиха...
  • Знаеш си, че не мога да те коментирам!
    Поли, радвам ти се!!!
    И благодаря
  • "Детството ми. Милото! Избягало.
    Филмът... свършва тук.
    А има още." - детството...тъй кратко и незаменимо!!!

    Пишеш прекрасно!
    Докосваш...

    П.П. Нямам думи да изразя това което почувствах!
  • Знаеш ли, направо ми се плаче... Заседна ми буца в гърлото след този стих. Много е истинска картината, която си обрисувала. Направо бях там и аз! И мен ме боли за изгубеното детство. Беше вълшебно!... Аплодисменти!
  • "Улицата. Спомням си я. Същата.
    Сянката на баба ми копае
    из градината. Без цвят. Намръщена.
    А чешмата - мокро куче. Лае. "

    ...Детството - пътуване без разлика
    колко някога си бил послушен.
    И дали ще те попита някой някога
    раните във спомен колко струват ?

    Бодлив стих!Благодаря ти за удоволствието!
  • Фотография на детството,
    направена от талантлив фотограф!!!!!
Предложения
: ??:??