11.04.2008 г., 20:16

Няма вчера...

2.1K 0 33
Улицата - пуста. Безопасна.
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.
(Мисля, че почти си заприличах.)

Търся се из двора на комшиите.
Времето е мудно. Остаряло е.
Тук съм. Само ми я няма плитката.
Гледам се във локва огледална.

Няма ми ги Силвето и Ванчето.
Олисял Маринчо - златокосият.
Тежки мисли. Късат ми герданчето,
а гримът се стича покрайносово. 

Ето я каручката. Смалена.
Ритлите не ритат - стари призраци.
Същата вселена. Променена е.
Има знак за забранено влизане.
 
Точно утре внесоха ковчега му.
Най-внезапният починал. Татко ми.
Детството тогава стана вчерашно.
Утрето - въздъхване за кратко.

Улицата. Спомням си я. Същата.
Сянката на баба ми копае 
из градината. Без цвят. Намръщена.
А чешмата - мокро куче. Лае.

Дядо ми е в кръчмата с мъжагите.
Зидайки разказва тухлодните си.
Празни са черешите. Изплакани.
Дъвката залепва под езика. 

Твърди. И омекнали краката ми. 
Могат, а не искат да разхождат.
Детството ми. Милото! Избягало.
Филмът... свършва тук.
                       А има още.

11.05.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...