Няма вчера...
Улицата - пуста. Безопасна.
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.
(Мисля, че почти си заприличах.)
Търся се из двора на комшиите.
Времето е мудно. Остаряло е.
Тук съм. Само ми я няма плитката.
Гледам се във локва огледална.
Няма ми ги Силвето и Ванчето.
Олисял Маринчо - златокосият.
Тежки мисли. Късат ми герданчето,
а гримът се стича покрайносово.
Ето я каручката. Смалена.
Ритлите не ритат - стари призраци.
Същата вселена. Променена е.
Има знак за забранено влизане.
Точно утре внесоха ковчега му.
Най-внезапният починал. Татко ми.
Детството тогава стана вчерашно.
Утрето - въздъхване за кратко.
Улицата. Спомням си я. Същата.
Сянката на баба ми копае
из градината. Без цвят. Намръщена.
А чешмата - мокро куче. Лае.
Дядо ми е в кръчмата с мъжагите.
Зидайки разказва тухлодните си.
Празни са черешите. Изплакани.
Дъвката залепва под езика.
Твърди. И омекнали краката ми.
Могат, а не искат да разхождат.
Детството ми. Милото! Избягало.
Филмът... свършва тук.
А има още.
11.05.2005
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.
(Мисля, че почти си заприличах.)
Търся се из двора на комшиите.
Времето е мудно. Остаряло е.
Тук съм. Само ми я няма плитката.
Гледам се във локва огледална.
Няма ми ги Силвето и Ванчето.
Олисял Маринчо - златокосият.
Тежки мисли. Късат ми герданчето,
а гримът се стича покрайносово.
Ето я каручката. Смалена.
Ритлите не ритат - стари призраци.
Същата вселена. Променена е.
Има знак за забранено влизане.
Точно утре внесоха ковчега му.
Най-внезапният починал. Татко ми.
Детството тогава стана вчерашно.
Утрето - въздъхване за кратко.
Улицата. Спомням си я. Същата.
Сянката на баба ми копае
из градината. Без цвят. Намръщена.
А чешмата - мокро куче. Лае.
Дядо ми е в кръчмата с мъжагите.
Зидайки разказва тухлодните си.
Празни са черешите. Изплакани.
Дъвката залепва под езика.
Твърди. И омекнали краката ми.
Могат, а не искат да разхождат.
Детството ми. Милото! Избягало.
Филмът... свършва тук.
А има още.
11.05.2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
