7.10.2011 г., 15:24 ч.

Няма веч окови 

  Поезия » Гражданска
551 0 4

НЯМА ВЕЧ ОКОВИ

 

Няма веч окови –

има дълги ланци,

слушам чалга – нови

и кючек за танци…

 

Няма и бесило,

нито възрожденци,

правиме белило

за смугли младоженци…

 

Нямаме десятък,

няма зъбен данък –

пак сме си придатък,

пограничен камък…

 

Не сме и сателити

на някоя империя -

бъкаме с бандити,

нарко сме дрогерия…

 

Няма аристокрация,

няма чорбаджии –

ориенталска нация

и хотелите с мастии…

 

Важното сега това е,

че така си ни хареса –

всеки тайно си мечтае

за мургава метреса…

 

Вече свикнахме така

с последните промени –

няма никаква значка

и сме радостни, засмени…

 

Щастие дебне отвсякъде,

чиста е околната среда –

запиляха се нанякъде

идеалите и младежта…

 

Забравили за род, родина,

на живота за нещата –

продаваме ниви с градина

и забиваме в пясъка главата…

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??