Няма веч окови
НЯМА ВЕЧ ОКОВИ
Няма веч окови –
има дълги ланци,
слушам чалга – нови
и кючек за танци…
Няма и бесило,
нито възрожденци,
правиме белило
за смугли младоженци…
Нямаме десятък,
няма зъбен данък –
пак сме си придатък,
пограничен камък…
Не сме и сателити
на някоя империя -
бъкаме с бандити,
нарко сме дрогерия…
Няма аристокрация,
няма чорбаджии –
ориенталска нация
и хотелите с мастии…
Важното сега това е,
че така си ни хареса –
всеки тайно си мечтае
за мургава метреса…
Вече свикнахме така
с последните промени –
няма никаква значка
и сме радостни, засмени…
Щастие дебне отвсякъде,
чиста е околната среда –
запиляха се нанякъде
идеалите и младежта…
Забравили за род, родина,
на живота за нещата –
продаваме ниви с градина
и забиваме в пясъка главата…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
